1. Същност на мрежовия протокол
Мрежовият протокол е набор от правила, които определят как две или повече устройства си обменят данни. Правилата уточняват формата на съобщенията, реда на изпращането им и реакцията при грешка. Без общи протоколи компютри и устройства от различни производители не биха могли да комуникират.
- Синтаксис – форматът и структурата на данните в съобщението.
- Семантика – значението на отделните части на съобщението и действията, които те предизвикват.
- Синхронизация – редът и скоростта на обмена между изпращача и получателя.
- Стандартизация – протоколите на интернет се описват в публични документи, наречени RFC (Request for Comments).
2. Стекът протоколи TCP/IP
Комуникацията в интернет е разделена на нива (слоеве), като всяко ниво решава своя задача и ползва услугите на по-ниското. Съвкупността от протоколи по тези нива се нарича стек TCP/IP. Изпращаните данни минават през нивата отгоре надолу, а при получателя – отдолу нагоре.
- Приложно ниво – протоколи, с които работят приложенията (HTTP, SMTP, FTP, DNS).
- Транспортно ниво – TCP осигурява надеждна доставка с потвърждение и правилен ред на данните; UDP е по-бърз, но без гаранция за доставка (използва се за поточно видео и гласови разговори).
- Интернет ниво – протоколът IP адресира устройствата с IP адреси и определя пътя на пакетите между мрежите.
- Ниво на мрежов достъп – предаване на данните през конкретната среда (кабел, Wi-Fi), например Ethernet.
- Пакети – данните се разделят на малки части, всяка от които има заглавна част с адрес на изпращача и получателя.
3. Основни протоколи в интернет услугите
Всяка мрежова услуга използва собствен протокол от приложното ниво. Конкретната услуга на устройството се разпознава по номер на порт.
- HTTP и HTTPS – пренос на уеб страници (портове 80 и 443); HTTPS добавя криптиране.
- SMTP, POP3, IMAP – електронна поща: SMTP изпраща (порт 25 или 587), POP3 (110) и IMAP (143) получават и четат съобщенията.
- FTP – трансфер на файлове между клиент и сървър (порт 21).
- DNS – превръща имена на домейни в IP адреси (порт 53).
- DHCP – автоматично предоставя IP адрес на устройство, което се включва в мрежата.
Пример
При отваряне на адрес в браузъра първо DNS открива IP адреса на сървъра. След това TCP установява връзка със сървъра, браузърът изпраща HTTPS заявка, а сървърът връща HTML кода на страницата.
Изготвил: Цветелин Борисов